Дона билье брала;
не йе билье брала,
брата йе трасила,
брата Михаила.
Па си го йе нашла
зелена ливада,
дека болен лега,
болен, та неволен,
па го Дона праша:
- Брате Михаиле,
нещо ке те питам,
право да ми кажеш:
от що болен легаш?
- Сестро Доно, Доно,
право ке ти кажем,
не кем да те лъжем;
да не ме изкажеш
по твоите дружки,
по мои дружина.
А Дона му каже:
- Браче Михаиле,
тънко платно ткаем,
да го не доткаем,
ако те прикажем
по моите дружки,
по твои дружина;
свилен ръкав шием,
да го не дошием,
ако те прикажем
по моите дружки
по твои дружина!
- Доно, сестро Доно!
Змеица ме люби,
змеица вдовица
с девет сирачета!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.20-21
