Люто се дете налюти,
метна си пушка на рамо,
турило фефче над око,
пойде си в гора зелена,
найде си сура елена,
къй пасит трева зелена,
къй пиет вода студена;
пиеше вода студена
на студените извори.
Лудо се дете измами,
сметна си пушка од рамо.
Кладе си чаркот на йоко,
та шчо ми лепо намери,
да юдрит сура елена,
та шчо ми прао не юдри;
не юдри сура елена,
годрил си нога десница.
Тогай ми сура сборвеше:
- Хай море, дете малечко!
Не търгай пушка на мене;
яз не сум сура елена,
туку беф твоя дружина!
Хай гиди, дете малечко;
бъргу врати се дома ти,
лекарче да ти побареет,
лекарче, младо момиче
от два-тринайсет години!
Како ми сура поеля,
така си дете почуло,
на пътна врата клюкаше,
клюкаше, ем си викаше:
- Отвори врата, майко ле!
Стара му майка отвори
и шчо му нему говорит:
- Къде ми шеташ, синко ле?
- Не сборви майко, не прашай!
Шетаф си гора зелена,
найдоф я сура елена;
пасеше трева зелена,
пияше вода студена
на студените извори,
мошне се, майко, измамиф,
сметнаф си пушка од рамо,
да юдрим сура елена,
не юдриф сура елена,
юдриф си нога десница!
Сура ми мене сборвеше:
ти да ми бараш лекарче,
лекарче, младо момиче
от два-тринайсет години;
бельки ке нога излеквит!
