- Дели Магдо, дели Магделино!
Била Магда, била голем дявол,
украднала братови ключеви,
отворила той ладни земници,
отворила шарени ковчези,
та нагребла флюриа жълтици.
Побегнала Магда по Загорье,
та набрала загорски овнове.
У овните, овен за илядо,
на овено, ремик за две иляд;
на ремико, дзвонец за три иляд;
на дзвонецо, зърно дъндалево,
тиом бие, далеком се чуе,
далек, далек, до равни друмове,
по друм върва клети беглигджии;
по глас, по глас, код Магда ойдоа.
Па на Магда по-тио говора:
- Казуй, Магдо, колку ти са овни?
Казуй, Магдо, да ги не броиме,
не броиме, Магдо, не трошиме!
Казала ги дели Магделина,
казала ги двесте и дваесе.
Проговори клето беглигджииче:
- Казуй, Магдо, колку ти са овни?
Казуй, Магдо, да ги не броиме,
не броиме, Магдо, не трошиме;
сите овни у беглик че ида,
и тизека сос овни че ойдеш!
Казала ги дели Магделина,
казала ги двесте и дваесе.
Метна очи клето беглигджийче,
метна очи, та овни преброи;
изкара ги триста и триесе.
Сите овни у беглик отишли,
с них е ошла дели Магделина.
