Гюргелина со девер сборуе:
- Браче Павле мое поузданье;
поузданье, бранье, понаданье;
еве, стана девет годин дъна,
какво сме се со Петър везели,
още ми е лице девоячко,
още ми е руо невестинско.
Петър люби Стана Дренополька,
та я либи у широко поле!
Я Павел ю по-тиом говори:
- Таком Бога, снахо Гюргелино,
що не си ми по-напред казала?
Да си вземем Петрово оружье,
да загърнем Петру свилен кожух,
да обуем Петровите чизми,
да си вземем Петрови кавале,
да отидем у широко поле,
да засвирим с Петрови кавале;
че излезне Стана Дренополька;
да погубим Стана Дрекополька!
Па отиде у широко поле,
та засвири с Петрови кавале,
та излезе Стана Дренополька.
Па погуби Стана Дренополька;
отсече ю нойна руса глава.
