Груйо чува страшен дервен,
Груйовица при него седи.
Го фатила люта дремка,
се навали да си спие,
де ме вели на жена му:
- Груйовице, бре невесто!
Я почувай страшен дервен,
язе малко ке поспия.
Ако мине християнска вера,
дервеншчина да не вземеш;
ако мине турска вера,
дервеншчина да му вземеш.
Легнал Груйо и си заспал.
Я де гредат одоздолу
клети турци арнаути.
Му посака Груйовица,
му посака дервеншчина.
- Груйовице, бре невесто!
Ела тука, ке ти дайме,
ке ти дайме дервеншчина.
Се измъми Груйовица
и отиде да си земи,
да си земи дервеншчина.
Как доблиза Груйовица,
близо до клетите турци,
клети турци арнаути,
тийе пари не дадоя,
йе фатия от ръката,
йе хвърлия на вър койно
и тръгнае да си бегат.
Както ветеро, шчо вее,
така турци ми бегая,
клети турци арнаути.
Се разбуди горки Груйо.
Кога пули, шчо да види:
Груйовица му йе нема!
Си опитва бърза койна:
- Ой ти, койна, бърза койна!
Не е виде Груйовица,
Груйовица, първна любна?
Отговори неговата,
неговата бърза койна:
- Ой ти, Груйо, мой стопане!
Поминае клети турци,
клети турци арнаути,
ти йе звеа Груйовица,
Груйовица, твойта любна!
Как си вяна горки Груйо,
горки Груйо бърза койна,
де му вели и говори:
- Ой ти, койна, бърза койна!
Де сега да те вида,
да 'и стигниме клети турци,
клети турци арнаути,
да си вземеме Груйовица,
Груйовица, мойта любна.
Как се тури по пътишча,
по пътишча, по друмишча,
и престигна клети турци,
клети турци, арнаути.
Му йе юзве Груйовица,
неговата първа любна.
Как си фати клети турци,
клети турци арнаути,
и направи на комати,
най-голем комат - шчо мрава носи.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.340-341
