Краль, кралица добро вино пия,
кралю служи младо азнатарче,
а кралица - Ружица девойкя.
Краль кралици потио говори:
- Таком бога, кралице будинско!
Еве стана девет годин дена,
ка служиме наши добри слуги,
ка не сме си слуги промьеньили.
Хайде сега слуги да мьеньиме:
тебе да е младо азнатарче,
мене да е Ружица девойкя.
Ружица се под мустак усмина.
Кралици се върло не досвиде:
кога мана шаком през образа
и две й са очи излетели,
та летели близу, надалеку,
близу, далек три конака место,
бели зъби у скут попаднали.
Тогай викна Ружица девойкя:
- Леле, боже, леле, мили боже!
Зло сос очи, камо ли без очи!
Кой ке мене кьорава да чува,
кой че мене кьорава да раньи,
кой че мене по Будим да оди,
кой че мене чоа да си крои,
кой че мене азна да си брои,
кой че мене момчето да гледа?
Тогай викна кралица будимска:
- Мучи, мучи, Ружице девойкьо!
Я чем тебе тимар аризати,
аризати сос Будима града:
у Будима чоа некроена,
у Будима азна неброена,
у Будима будимски момчета!
Чоадаре чоа че ти кроя,
азнатаре азна че ти броя,
а дружки ти момче че ти гледа.
Тогай рече Ружица девойкя:
- Леле, боже, леле, мили боже!
Опустела чоа некроена,
кога немам очи да а кроим;
опустела азна неброена,
кога немам очи да а броим;
опустели будимски момчета,
кога немам очи да ги гледам!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.233-234
