Болен Дойчин убива арапина на Солунското поле, та
избавя солунските жители от несносните му теглила
Болен Дойчин болен леже,
болен леже три години,
ни умира, ни станува:
изкинал е три постели,
три постели, три душена,
три душена, три йоргана;
коски трава уникнала!
Па се прочу църн арапин
со золуми, даванини:
на ден му са девет бочви,
девет бочви благо вино,
на нокь му е по девойче,
по девойче за любенье!
Сите моми изредило,
изредило, полюбило,
ред му дошло Ангелина,
Ангелина, мила сестра,
мила сестра Дойчинова.
Каде чула Ангелина,
умре, примре, мъртва падна:
съзи роне, пръсте кърше!
Догледа я Болен Дойчин,
па й веле и говоре:
- Ангелино, мила сестро!
Оти, сестро, съзи ронеш,
съзи ронеш, пръсте кършеш?
Дали ти е кукя тежка,
или ти се додеало
мене болен гледаеки?
- Леле брату, мили брату!
Я тугувам сал за тебе
и се чудам шчо да чинам,
шчо да чинам, шчо да правам.
Нели прашат, ке ти кажам.
Не м' се, брату, додеало
тебе болен гледаеки,
туку, брату, яз тугувам
како тебе ке оставам.
Прочул се е църн арапин
сос золуми, даванини -
на ден му са девет бочви,
девет бочви благо вино,
на нокь му е по девойче,
по девойче за любенье!
Сите моми изредило,
изредило, полюбило,
ред му дошло и до мене!
Па се чудам шчо да чинам,
шчо да чинам, шчо да правам!
Изговара Болен Дойчин.
- Ангелино, мила сестро!
Изведи ми врана коня,
три години некована,
некована, ни яана,
отведи го на Юсина,
на Юсина налбатина,
да подкове врана коня
на юначка вересия;
ако станам - ке му платам,
ако умрам - да ми просте!
Отведе си Ангелина,
отведе си врана коня;
- Юсин аго, налбатино!
Допрати ме брат ми Дойчин,
да му ковеш врана коня,
три години некована,
ни кована, ни яана,
да подковеш врана коня
на юначка вересия:
ако стане - ке ти плате,
ако умре - да му простиш!
Изговара Юсин ага,
Юсин ага, налбатино:
- Ангелино, бре девойче!
Ако дадеш църни очи,
ке ти ковам врана коня!
Па си дойде Ангелина,
съзи роне, пръсте кърше;
- Леле брату, мили брату!
Како вика Юсин ага:
"Ангелино, бре девойче!
Ако дадеш църни очи,
ке ти ковам врана коня!"
Изговара Болен Дойчин:
- Ангелино, мила сестро!
Изнеси ми остра сабя,
три години неострена,
ни острена, ни носена,
отнеси я на Юмера,
на Юмера побратима,
да наостре остра сабя
на юначка вересия:
ако станам - ке му платам,
ако умрам - да ми просте!
Отишла йе Ангелина:
- Варай, варай, Юмер аго!
Допрати ме брат ми Дойчин,
да наостриш остра сабя
на юначка вересия:
ако стане - ке ти плате,
ако умре - да му простеш!
- Ангелино, малай моме!
Ако дадеш бело лице,
ке ти острам остра сабя!
Па си дойде Ангелина,
съзи роне, пръсте кърше:
- Леле брату, мили брату!
Како вика Юмер ага:
"Ако дадеш бело лице,
ке ти острам остра сабя!"
Изговара Болен Дойчин:
- Ангелино, мила сестро!
Да ми дадеш триста лакти,
триста лакти бело платно,
да опашам половина,
три години нестегната!
Изнесе му Ангелина,
изнесе му триста лакти,
триста лакти бело платно.
Па шчо беше Болен Дойчин!
взема Дойчин, опаша си,
опаша си половина,
опаша си, престегна си,
па си яна врана коня,
три години некована,
некбвана, неяана;
па запаша остра сабя,
три години неострена,
ни острена, ни носена;
та отиде при арапин.
Отдалеку се провиква:
- Я излези, църпа арапино,
да те видам шчо юнак си,
да ти дадам девет бочви,
довет бочви благо вино,
да ти дадам мойта сестра,
мойта сестра Ангелина!
Пресече му руса глава!
Па отиде на Юсина,
на Юсина налбатино:
- Я излези, Юсин ага,
да ти дадам църни очи!
Пресече му руса глава.
Па отиде на Юмера,
на Юмера бичакчиа:
- Я излези, Юмер ага,
да ти дадам бело лице!
Пресече му руса глава.
Па отиде дури дома,
па разпаша бело платно,
бело платно триста лакти -
коски му се разнижаа.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
