Болен Дойчин и сестра му Янушица
Болен Дойчин у гора зелена,
болен Дойчин, та много неволен!
На него са седемдесе рани,
седемдесе рани, та и седем,
а при него нийде нищо нема,
саде една сестра, Янушица.
И она се ядове набрала:
чембер дере, рани повезуе,
божур трие, рани посипуе.
Дойчину се върло досадило,
па на сестра потио говори:
- Мила сестро, Янушице Яно!
Припи ми се от Ибер водица,
мож ли, сестро, Ибер да погодиш,
да донесеш от Ибер водица?
Проговори Янушица Яна:
- Мога, брайно, оти да не мога.
Оттува чем Ибер да погодим,
ама оттад шатора не мога!
Дойчин сестри потио говори:
- Леле сестро, Янушице Яно!
Ако не мож шатор да погодиш,
я развежи мои люти рани,
развежи ги, та ги разкървави,
да потеча кърви и гнойове.
Ти наточи кърви у руменче,
па си ойди на Ибер, на вода:
каде минеш, сестро, се бележи,
се бележи дървье и каменье,
ега би си Ибер погодила.
Послуша го сестра Янушица,
та развеза тие люти рани,
развеза ги, та ги разкървави.
Потекоа кърви и гнойове,
наточи ги сестра у руменче,
та си ойде на Ибер, на вода.
Каде мина сестра, се бележи.
се бележи дървье и каменье.
Дойчину се върло досадило,
Дойчин се е на бога помолил:
- Леле боже, леле мили боже!
Вече ми се, боже, досадило
от сестрино леко постиланье,
от сестрино леко покриванье,
от сестрино вода додаванье!
Дай ми, боже, роса без облаци,
да отмиеш дървье и каменье,
да не може сестра да погоди,
да не може шатор да погоди!
Богу се е върло нажалило,
та му даде роса без облаци,
та си отми дървье и каменье,
та не може Яна да погоди,
да си ойде дома, на дворове.
Надвела се над Ибер кладенец,
надвела се вода да наляе.
Туку чуе, дека гарван грачи,
гарван грачи, та си вука мами:
- Ела, вуче, ела, единаче!
Ти да ядеш Янушица Яна,
я че пием Дойчинови кърви!
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
