- Леле, Янко, мили сину!
Ке те питам, ке те прашам,
сакам право да ми кажеш;
сека вечер коня ковеш,
плочи тураш чисто сребро,
клинци тураш водно злато;
вечер идеш, заран дойдеш;
да ми кажеш, каде одиш?
- Мори, мамо, стара мамо!
Лели прашаш, ке ти кажам -
одам, мамо, у пустиня,
тамо любам посестрима,
посестрима Самовила.
Она ме йе закънала
да не кажам каде одам!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.6
