Цар Костадин врана коня язди,
та го язди у света неделя,
ем го язди, ем си бога моли:
- Дай ми, боже, каква годе среща -
я момица, я млада вдовица!
Туку рече цара, не изрече,
насреща му Ярменка девойкя.
Цар Ярменки потио говори:
- Ей Ярменко, Ярменко девойкьо!
Де си била, каде си одила?
Ярменка му потио говори:
- Одила съм на нова пазара,
одила съм, чудо съм гледала:
два се момка за девойкя бият;
един каже: "Моя е момата",
други каже: "Не е твоя, моя е!"
Цар Ярменки потио говори:
- Една мома - едному юнака,
друга мома - другиму юнака,
а ти мене - млада любовница!
Ярменка му потио говори:
- Одила съм дваесе години,
вършила съм дваесе кошульи;
още ч' одим дваесе и две,
не кем зима цара Костадина!
Цар Ярменки потио говори:
- Таком бога, Ярменкьо девойкьо!
Още ч' одиш петок и сабота,
у неделя - премлада невеста,
на тебе че перя треперети,
на мене че пекли гроотети.
Ка е рекъл цара Костандина,
ка е рекъл, така се е било -
още одила петок и сабота,
у неделя - премлада невеста,
на неа се перя треперели,
на него са пекли гроотели.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.273-274
