Хано войводо и сирота Еленка изнамерват се за брат и сестра
Кундисал Хано, Хано льо,
на Пръхутската изия,
че разпрял сини чадъри.
Под чадър Хано посьедна,
до пръховци хабер проводи
да ми пръховци наготвят
до девет пещи кисел хльеб
и девет крави ялови,
и девет мери със вино,
десета мяра - ракия;
и да ми пръховци приготвят
от село мома хубава.
Пръховци ся сбираха,
сбираха и ся питаха:
- Ний сичко ще да приготвим,
ами отдье ще ний да вземем
от село мома хубава?
Кой ще си рожбата кайдиса,
да я на Хано заведе?
Хайде Еленка да дадем!
То няма майка и баща
и няма сестра и братец;
нея да му заведем!
Като Еленка завели,
че й под чадър влязла.
Като я Хано съзря,
че бръкна в златни джебове,
извади злата яблъка,
че я на Еленка подхвърли.
Отдье ся й зело фтиченце,
фтиченце пъстро бюльбюльче!
Фтиченце фтишки пьееше.
Никой си фтишки не знай,
Хано си фтишки разбира.
Фтиченце фтишки хортува:
- Бре боже, бре мили боже!
Дье ся е чуло, видяо,
сестра и брат да си играят,
като ми Хано с сестра си!
Хано си фтишки разбира.
Хано Еленки питаше:
- Еленке, моме хубава!
Кат та тебе доведоха
пръхотските чорбаджии,
имаш ли майка и баща,
имаш ли сестра и братец?
- Хано льо, ханска кехайо!
Като мя питаш, Ханьо льо,
на тебе лъжа не бива.
Аз нямам майка, ни баща
и нямам сестра, ни братец;
един съм братец имала
и него ньейка издали,
каквото мене на тебе!
- Еленке, моме хубава!
Да видиш, познаваш ли го?
Еленка отговаря:
- На десна ръка, Хано льо,
от дуган нишан имаше!
Като си Хано ръкав запрътил,
Еленка му нишан познала.
Тогава си Хано
на гавази думаше:
- Гавази и милязими!
Бий на Пръхов да идите,
чорбаджиите да си докарате
и през сатър прекарате.
Та да ся чорбаджии научат,
как ся сираче издава!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.330
