Марко крале и Вида самовила
Шетба шета Марко Кралевике,
шетба шета по гора зелена,
да излови един сури елен.
Шетба шета три дни и три нощи,
веке Марко вода не намери
да улади гърло юнаково -
ка'й шчо вода, нито с пари вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай ти, горо, зелена горице!
Да би дал Бог, огън да т' изгори
и напролет слана да т' попари,
зашчо немаш една капка вода
да улада гърло юнаково;
к'ай шчо вода, нито с пари вино!
Му говори Гюргя самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме!
Немай кълни зелената гора,
не йе фтесна зелената гора,
тук' йе фтесна Вида самовила -
заключила дванайсе извори
стред гората в едно суво дърво,
по све суво, на вър'о зелено!
Марко едно, бре, ми се наяди,
а друго, той ми се, бре, устрами,
та ми вяна таа бърза коня,
коня Газибара, Трошигора.
Ка' разшета по гора зелена
го намери това суво дърво,
по све суво, на вър'о зелено.
Та го фати с тежка боздугана,
го изтроши комат по комата;
и му строши дванайесе ключови,
та притекоа дванайсе извори.
Го зачула Вида самовила,
та фатила един сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете змии узди му ги кладе,
а едната камшик я направи.
Скоро Марко тая го достигна;
му се фърли Марку на рамена
да м' изкълка юнашкйте_очи.
Марко нейе верно йе се моли:
- Немай, сестро, Видо самовило!
Немай кълкай моите църни очи;
ако сакаш вода да ти плата,
ако сакаш, со карагрошови,
ако сакаш, со жълти флорини!
- Гиди луда болгарино!
Не ми требе' ни карагрошови,
нито твои жълти флорини,
ке изкълкам твой юнашки очи!
Му говори Гюргя самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме!
Шчо йе се молиш тейе курве?
Шчо не се молиш на ръце юнашки?
Ка' досегна Марко Кралевике,
Ка' я фати за русите коси,
Ка' я узве себе на колена,
Ка' я кладе коном на колена
и я фати с тежки боздугана,
тая верно Марко му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко мавай тежки боздугана!
- Гиди Видо, курво самовило!
Моя молба на теб не помина,
а ми твоя на мен ка' ке помини?
Марко извади сабя от пазува
та изсече Вида, бре, самовила,
я изсече къшей по къшея;
кърв да види Марковата коня
кърв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литни,
и да литни горе нависоко,
горе нависоко, по синото небо!
