Марко и Дете Дукадинче
Марко шета по суа планина.
Нема с кого Марко да сборева,
на сборева с тая ясна звезда:
- Леле, звездо, леле вечернице,
тизе грееш млого нависоко,
тизе видиш млого надалеко -
да има ли юнак над юнака,
да има ли юнак над менека?
А звезда му потио говори:
- Леле, Марко, леле, добър юнак,
да ти ли си, Марко, млого юнак!
Да знаеш ли града Дукатина,
накрай градо Дете Дукатинче,
що е Дете на седем години,
седем пъти по юнак от тебе?
Марко коню потио говори:
- Леле, коню, леле, Шаргалия,
да знаеш ли града Дукатина?
А кон му тио отговара:
- Айде, айде, Марко добър юнак,
че те водим града Дукатина.
Па ойдоа града Дукатина,
намериа Дете Дукатинче:
- Добре дошел, чичо непознани,
добре дошел вино да пиеме,
добре дошел леба да ручаме!
Стана три дни, ни се леба яде,
стана три дни, ни се вино пийе,
стана три дни, ка за госке чекам,
госке чекам, госке не доходи.
А Марко му потио говори:
- Фала тебе, Дете седмогодче,
не съм дошел вино да пиеме,
не съм дошел леба да ядеме,
на съм дошел да се додумаме -
задала се войска арамлийска,
ти да вардиш града Дукатина,
я да варда града Прилепляна.
Проговори Марко добър юнак:
- Айде двама камик да метаме!
Метна камик Марко добър юнак,
проговори Дете седмогодче:
- Фала тебе, чичо непознани,
дал го меташ, ил си шега биеш,
шега биеш, чичо, сас менека?
Отговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, Дете седмогодче,
толко мога, толко камик метам.
Кой си бие шега сас тебека,
кой си бие, Бог да го убие!
Проговори Марко добър юнак:
- Айде сега джелик да фърляме!
Фърли джелик Марко добър юнак,
фърли джелик - за планина падна.
Проговори Дете седмогодче:
- Фала тебе, чичо непознани,
дал го фърляш, ил си шега биеш,
шега биеш, чичо, сас менека?
Отговори Марко добър юнак:
- Толко мога, толко джелик фърлям.
Кой си бие шега със тебека,
кой си бие, Бог да го убие!
Та си стана Дете седмогодче,
метна камик - зад планина падна,
фърли джелик - три дни далек падна.
Проговори Марко добър юнак:
- Айде сега с конье да игриме!
Бутня коня Марко добър юнак,
бутна коня, надземи играе.
Проговори Дете седмогодче:
- Фала тебе, чичо непознани,
дали игриш, ил си шега биеш,
шега биеш, чичо, сас менека?
Отговори Марко добър юнак:
- Толко мога, толко с коня играм.
Кой си бие шега със тебека,
кой си бие, Бог да го убие!
Бутна коня Дете седмогодче,
бутна коня - у небеса ойде!
Проговори Марко добър юнак:
- Стой, почекай, Дете седмогодче,
да ми фанеш коня за юларе,
та да учиш моя добра коня,
моя коня твоя табиета.
Не се сети Дете седмогодче,
та му фана коня за юларе.
Он извади таа остра сабля,
та пресече Дете седмогодче,
та пресече Дете на два трупа.
Проговори Дете седмогодче:
- Фала тебе, чичо непознани,
нещо си ме сърце прегризува,
да си идем дома на дворове,
да си кицнем от майчино млеко,
ега би ме сърце уминало.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, Дете седмогодче,
и мене е другош заболвало.
Наведем се от добрата коня,
да си цунем десната зенгия,
тогай ми е сърце одминало.
Послуша го Дете седмогодче,
наведе се от добрата коня,
да си цуне десната зенгия -
падна Дете от кон на два трупа.
Проговори Дете седмогодче:
- Бог те убил, чичо непознани,
от менека песен за довека,
а от тебе ни гроба довека!
