Марко жене сина питимиа.
Снаа найде от Легена града.
Нарачил е моминийо татко:
- Како знае юпаковийо татко:
ако му е сина по-грубичка,
без невеста сватови ке върна!
Личба личе юнаковийо татко:
- Кой се ми се млади юнак нае
да облече младоженско руо
и да яа младоженска коня,
ем да стое младоженско место,
шчо е бакшиш - се на него да е,
да армосат, да ги не венчават!
Нае ми се Кума Аливето,
он ке стое младоженско место.
Па ойдоа през рамни друмови,
на друмове момините бракя;
поклониа коня шестокрила,
поклониа, зета не познаха.
Па ойдоа момините двори,
на порти стое моминийо татко;
поклониа две кули иманье,
поклониа, зета не познаха.
Па ойдоа у рамни дворове,
на дворове момините сестри,
ръце държе кърпи сърмалии;
поклониа, зета не познаха.
Па седнаа на честна трапеза.
Шчото беше по-стари старейко,
изговара на моминийо татко:
- Е тизека, бре момин татко!
Нарачал е юнаковий татко
да армосаш, да ги не венчаваш!
Армосало, та ги не венчало.
Излегоа по рамни друмове.
Шчото беше Кумо Аливето,
разигра си таа врана коня -
шчо е живо се у него гледа!
Клета да е младата невеста,
шчо си дигна той бела покривка,
та погледна Кумо Аливето!
Шчото беше по-стари старейко,
та шчо изправи на млада невеста:
- Е тизека, бре млада невесто!
Немой гледай шчо пред коня оде,
туку гледай шчо по коня оде!
Продумала младата невеста:
- Е тизека, по-стари старейко!
По-скоро ме назад повракяйте,
дури не сум руо извалела,
дури не сум дари поарчила!
Я не водам шчо по коня оде,
туку сакам шчо пред коня оде!
Загазиа тай бели Дунава,
хвърлила се младата невеста,
хвърлила се у бели Дунава!
Сал еднъж она изговорила:
- Ти Дунаве, ти мой душмане!
Ти кердосай мое бело лице,
ти кердосай мойте църни очи!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.195-196
