Малине, море Малине!
Облага се Малин юнак
сос църнаго арапина,
сос страшнаго манафина
за ден земя да обиде,
за ден земя, за нощ - небо.
Ако ми ги не обиде,
че му земе църн арапин,
че му земе първно любне,
първното любне Петкана
и мъжко дете Дамяна.
Кога било до вечера,
па си ойде Малин юнак,
па си ойде дома, двори,
па на любне преказуе:
- Любне Петкано, Петкано!
Тури ми да повечерам,
постели, малу да преспим;
отзаран рано че раним:
що съм се облог облагал
сос църного арапина,
сос страшнаго манафина
за ден земя да обидем,
за ден земя, за нощ - небо.
Ако го, любне, обидем,
че му вземем сараете,
сараете с аремьете;
ако ли го не обидем,
че ми земе църн арапин,
че ми земе първно любне,
първното любне Петкана
и мъжко дете Дамяна!
А Петкана му говори:
- Любне Малине, Малине!
Защо се облог облагаш
сос църнаго арапина,
сос страшнаго манафина?
Туку това издумая,
тури му да повечера,
посла му малко да преспи.
Дури преспа Малин юнак,
любне му коня справила
и Малину повикуе:
- Стани, стани, Малин юнак,
що си се облог облагал
сос църного арапина,
сос страшнаго манафина!
Слушал си я Малин юнак,
та си станал Малин юнак,
яхна си коня дориа,
та си отиде на земя,
па обиде за ден земя,
за ден земя, за нощ - небо.
Та взема на църн арапин
сараете с аремьете.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.246-247
