Болен Дойчин и сестра му Кантелена
Кантелено, малай меме.
Двори мете, съзи роне!
Догледа я болен Дойчин:
- Кантелено, мила сестро,
двори метеш, съзи ронеш, 5
да ли ти се додеяло
мене болен да ме гледаш,
гледайки ме три години,
или ти се додеяло
от моята тежка кукя?
Проговаря Кантелена:
- Ей, Дойчине, мило братче,
не ми се е додеяло
тебе болен да те гледам,
туку ми е ногу мачно:
прочул се е црън арапин,
редом реде по селата,
по селата, по куките,
ред е дошло наше село,
наше село, наша кукя.
Той си яде фурна леба,
яде крава яловица
и си пие бочва вино
и си любе мала мома;
това ми е ногу мачно!
Проговаря болен Дойчин:
- Земи, сестро, моя коня,
ни ранена, ни кована,
откарай го у албато,
да подкове добра коня.
Ако станам, ке му платам,
ак' умра алал да чине!
Откара си Кантелена,
откара си добра коня:
- Албатине, побратиме,
да подковеш добра коня;
ако стане болен Дойчин,
ке ти даде добра плата,
ако умре - алал чини!
Проговаря албатино:
- Ке ти ковам добра коня,
ако дадеш бело лице,
бело лице за залога.
Заплака си Кантелена,
та си ойде дури дома,
на Дойчина се кажува:
- Нейке коня да подкове,
туку сака бело лице!
Проговаря болен Дойчин:
- Да си земеш, мила сестро,
тая моя остра сабя,
ни миена, ни точена,
да я носеш куюмяжия,
да измие, да източе!
Па си зема остра сабя,
отнесе я куюмджия:
- Куюмджия, побратиме,
да източеш остра сабя!
Куюмджия проговаря:
- Ке направам остра сабя,
ако дадеш църни очи,
църни очи за залога.
Заплака си Кантелена
и си ойде дури дома
и на брата се кажува:
- Нейке сабя де наостре,
туку сака църни очи,
църни очи за залога!
Тогай Дойчин се расърдил
и на сестра проговаря:
- Да извадеш, Кантелено,
да извадеш свилно платно,
свилно платно триста лакти,
да увързам болни коски,
да погубам црън арапин!
Извадила Кантелена,
свила платно триста лакти,
увръзал е болни коски
и си я'ана добра коня,
ни ранета, ни кована;
и си зема остра сабя,
ни миена, ни точена.
Та си сретна църн арапин.
Проговаря црън арапин:
- Назад, назад, жъта дуня!
Болен Дойчин извади си
тая ми ти остра сабя,
погубил си црън арапин;
па отиде при албатин,
сосекал го на парчиня;
па отиде куюмджия,
исекал го на мравчиня.
И тогай се дома върна,
разпашал е свилен пояс,
тогай си е душа предал.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
