Дигна се пленсто от немсто,
та дойде у Щип, у града,
та плени Анка анъма,
на старийо назър керка му,
на младийо сердар сестра му.
Па я отнели у немсто,
девет я църкви водиле,
девет я попа кръстиле,
три именя й ставиле -
едното Янка Щипянка,
едното лепа Мариа,
едното убава Стано Краевко.
Татко й рача порача:
- Ка знае Анка анъмка,
да не си мене верата,
да не си губе името,
ке давам и ке натдавам,
чифлици ке си продаам,
отъде ке я откупам!
Нарача Анка порача:
- Татко ле, татко, назъре!
Немой си троши стоката,
не си продавай чифлика!
Язе се назад не вракям,
язе си вера размених,
язе си име погубих;
девет ме църкви водиа,
девет ме попа кръстна;
три именя ми ставиа:
едното Янка Щипянка;
едното лепа Мариа,
трекьото Стано Краевко!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.53
