Тънка Стана и цар
Израсте ми зелен яфор, дульберо,
сред Станини равни двори.
Чуло се е дур до цара.
Цар си пратил два улака:
- Скоро, бърже, два улака,
два улака, два юнака,
да ойдите Стани на двор!
Отсечете зелен яфор,
направете цару свирки,
цару свирки и кавале.
Засвирете, затръбете,
из кавале изговараи:
"Коя мома любне нема,
д' иде цару любовница,
врану коню стопаница!"
Слушали го два улака,
два улака, два юнака,
та ойдоа Стани на двор,
отсекоа зелен яфор.
Направиа цару свирки,
цару свирки и кавале.
Засвнриа, затръбиа,
из кавале изговара:
- Коя мома любне нема,
д' иде цару любовница,
врану коню стопаница.
Дочула ги Станината,
Станината стара макя.
та па си им говореше:
- Два улака, два юнака!
Моя Стана любне нема.
Она може цару д' иде,
цару д' иде любовница,
врану коню стопаница.
Дочула я тънка Стана,
та па макя говореше:
- Мучи, мале, онемела,
онемела, ослепела!
За Стана ли любне нема?
Стана има три любнета:
едното е у София,
другото е у Каменик,
третото е у селото.
Щото ми е у Софиа,
Софиа го бедила,
бедила, обесила;
щото ми е у Каменик,
каменя го потрупали;
щото ми е у селото,
дай му, боже, дни, години,
с него да се чердосаме!
Ела, веро, пуста клетво!
Та се свърши пуста клета
Що ю беше у Софиа,
Софиа го бедила,
бедила, обесила;
що ю беше у Каменик,
каменье го потрупали;
що ю беше у селото,
дал му господ дни, години,
сос него се чердосали.
Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg
