Сва нощ Бояна седела,
тоар борина горила,
мъжка кошуля сошила,
триста ми игли скършила
во тийе пусти тегели;
Стояна ми го чекала.
Мало я дремка навали,
та ми говорит Бояна.
- Майко ле, мила свекърво!
Мало ме дремка навали,
ке легнам, да си преспиям;
ако ми доидит млад Стоян,
ти мене да ме разбудиш.
Вратата да му отворам.
Мало ми тая заспала,
довтасал ми йе млад Стоян.
Бояна не я разбуди,
сама ми биде, отвори,
та йе говорит млад Стоян:
- Майко ле, мила майко ле!
Камо ми моя невеста,
вратата да ми отворит?
- Синко ле мили синко ле!
Сва нощ ми тая играла
со твоите калфи, шегърти;
Сега мн тая легнала!
Тога се Стоян налюти,
изтъргна сабя от пояс,
Бояна си я пресече.
Тога ми викна майка му:
- Стояне, мили синко ле!
Шчо й ова чудо, шчо стори?
Невеста си я загуби?
Сва нощ Бояна седела,
тоар борина изгоре,
мъжка кошуля сдшила,
триста ми игли изкърши
во тие пусти тегели!
Тога йе рече млад Стоян:
- Майко ле, мила майко ле!
Како ке плачит майка йе,
така да плачиш за мене!
Изтъргна сабя от пояс,
сам себе си се загуби!
