Кинисал ми Секула детенце,
кинисал ми из гора зелена,
нишчо стрекя не ми сустретило,
нешчо дремка шчо го преварило
на коньева тонка половина.
Голем сончук шчо ми догледало:
месечина в корви утопена,
ясно слънце назод се вратило,
дремни звезди на земи паднале;
една звезда шчо ми останала
ни на небо, ни на земи.
Ми се врати Секула детенце,
ми се врати дома, на дворови:
- Бог помагай, моя стара майко!
- Дай бог добро, Секула детенце!
- Мори майко, моя стара майко!
Кя те праша, право да ми кажеш.
Я си пройдоф из гора зелена,
нишчо стрекя не сум си стретило,
морва дремка шчо ме предремила
на коньева тонка половина.
Голем сончук шчо сум догледало:
месечина в корви утопена,
ясно слънце назод се вратило,
дремни звезди на земи паднале;
една звезда само останала
ни на небо, майко, ни на земи!
- Ай ти, синко, Секула детенце!
Месечина - твоя стара майка,
ясно солнце - твоята невеста,
дремни звезди - твоите дечина;
тая звезда, на небо шчо стоит,
тая ми йе твоя мила сестра!
Заборье, Дебърско - Македония, зап. в Солун - Гърция.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.191-192
