Пређи на садржај

Петър войвода и невестата му Петкана или невестинска неверност и наказание

Извор: Викизворник

* * *


Петър войвода и невестата му Петкана или невестинска неверност и наказание

Майка си Петра погоди,
в петък го майка погоди,
събота годен походи,
неделя му е сватбата,
неделя и в понеделник.
Вторник му абер достигна
от върх от Стара планина,
от Петровите дружина -
млади войвода да биде
на триста млади юнака.
Петър си рано станува
и на невеста говори;
- Невесто, млада невесто!
Като те млада оставам,
венчана, та не простена
нето от кум, нето от девер,
пето от стара майчица,
я влезни в нова градина,
набери китка шарена,
двама да се опростиме -
сос китка да ме подариш
и още да ме опростиш!
Ето аз, невесто, търгнувам,
добре да си ме чекала!
И стана Петър, отиде
на върх на Стара планина
при неговите дружина.
Кога е било в утрента,
тежка ги тера потера,
силна се битка започна:
триста млади момчета
с триста иляди татаре
три дни са биле насреща.
От триста хиляди татаре
тринайсет души остале;
живи ги Петър излови
и очите им извади.
Па на момчета думаше:
- Държте се, държте, момчета,
триста хиляди татаре
славно сме ги избиле!
Петър се назад повърна,
со седемдесет момчета,
па у дома ги отиде.
На нови врати потропа;
- Яла ми, любе, отвори!
Стара му майка излизла,
па си на Петра говори:
- Зашчо ми викаш, юначе?
Петър майци си говори:
- Мале ле, стара мале ле!
А не ме, мале, познаваш,
че аз съм синът ти Петър?
Къде е люба Петкана,
да дойде, да ми отвори,
та ти ми, мале, отвараш?
Майка на Петра говори:
- Твойто се любе ожени,
на друга мъжа отиде!
Петър си майка помоли:
- Покажи, мале, вратните!
И майка му ги показа.
Петър отиде на порти,
потропа и ми повика:
- Яла, Петкано, отвори!
И Петкана си изляла.
Петър Петкани говори:
- Толко ли беше любовта?
Я дай да ми те целувна
между твоите черни очи!
Наместо да я целувне,
той й очите извади.
Па на Петкана говори:
- Иди си, любе Петкано,
сос здравье да си поодиш!
Петър се дома завърна,
три дни си йеле и пиле
с негови млади дружина.
Па на момчета говори:
- Йежте и пийте, момчета,
и богу да се молите
за вашта млада войвода,
чи той си едно имаше
първо си любе Петкана -
кога го не е слушала,
нека си слепо походи!

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg


Референце

Извор

Пазарджик.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.143-144