Марко окован от турци, освободен от майка си
Марко пие вино у горица,
та го пие с турци-яничари.
Слуга им е Петър, млада слуга.
Опоиа Маркоти юнака,
та е легнал Марко, та е заспал. 5
Турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали -
на гърло му два дробни синджирье,
на ръце му двои букагии,
на нозе му трои белегии.
Кога се е Марко собудил,
що да види Марко, що да чуе?
Турци са го люто извезали,
извезали, люто уковали!
Та се Марко редом прегледуе,
та се Марко Груйом усмиюе.
Согледа го турче-яничарче,
та Маркоти потио говори:
- Що се, Марко, редом прегледуеш?
Що се, Марко, Груйом усмиюеш?
Даль се смееш на наше кованье,
иль се смееш на твое пиянсто?
- Марко си му потио говори:
- Таком Бога, турче-яничарче!
Не смеем се на ваше кованье -
що сте могли, това сте сковали;
нел се смеем на мое пиянсто!
Ама искам молба да се молим -
пущете ми туку десна ръка,
да извадим той жолта дивита,
да изпишем таа бела книга,
да а пратим на моята макя;
да се макя на сина не нада,
да се рани, какво сама може!
Измами го Марко вреден юнак -
послуша го турче-яничарче,
та му пущи туку десна ръка
и му даде той жолта дивита,
та изписа таа бела книга,
бела книга, али църно писмо:
"Какво можеш, моя стара мале,
какво можеш, код мене да дойдеш
турци са ме люто уковали,
уковали, люто увезали;
далек че ме турци откарая -
ега можеш да ме куртулишеш!"
Ка написа таа бела книга,
па а дяде на пиле соколево,
па говори на пиле соколево:
- Носи, пиле, таа бела книга.
Да не летиш, та какво се лети,
да си летиш като буен ветер;
да не пищиш, какво заман пищиш,
нел да пищиш като люта змиа;
да си ойдеш на мои дворове,
да отнесеш таа бела книга,
да а дадеш на моята макя!
Послуша го пиле соколенце,
отлете си по равни друмове,
та си лети като буен ветер
и си пищи като люта змиа,
та си ойде на Маркови двори
та разтресе тие дробни перя,
си изтресе таа бела книга.
Земала а Марковата макя.
Прегледа а макя, прочете а.
Дури макя книга прегледала,
прегледала книга, причетела
и добри си е конье справила.
Та си ойде по равни друмове,
та си ойде у гора зелена.
Нещо ми се мъгла замъглила.
Проговори турче-яничарче:
- Що ми се е мъгла замъглила?
Из мъглата ситна роса пада?
Из росата силен огън блъска?
Проговори Петър, млада слуга,
Петър слуга, Маркови душманин:
- Таком Бога, турче-яничарче!
Що ми се е мъгла замъглила,
това ми е Марковата макя;
таа си кара Марковите конье.
Що е мъгла - низ уста им душа;
що е роса - низ очи им солзи;
що е огън - от копита блъска! -
Дури това Петър да издума,
Петър слуга, Маркови душманин,
пристигнала Марковата макя.
Изсекла е той ситне синджирье
и Маркоти шамар ударила,
та Маркоти потио говори:
- Тизе, Марко, тизе, аджамиа,
ти ли можеш облози да носиш? -
Изсекла е той дробни синджирье,
отвела си Маркоте юнака,
отвела го на равни дворове.
