* * *
Седна Марко с майкя да вечера,
суха леба и люта пипера,
па се Марко под мустак усмийня,
а макя му потийо говори:
- Леле, сино, млади Крали Марко, 5
що се, сино, под мустак усмиваш?
Дал се смееш на сухата леба,
ил се смееш на люта пипера,
ил се смееш мене на старостта?
А Марко ю потийо говори: 10
- Леле, мале, леле, мила мале,
ни се смеем на сухата леба,
ни се смеем на люта пипера,
ни се смеем тебе на старостта,
нал се смеем на мой дружина. 15
Събрахме се у Будина града,
у Будина, у хладна механа,
та почнахме вино да пиеме,
пошчукнала чаша стъкленица.
Устрежи я ладен механджия, 20
па не може чаша да намери.
Па почнаха от ред да се кълна,
кой у брата, кой у милна сестра,
кой у рожба, кой у млада булка,
а я немам у що да се кълнем, 25
немам брата, немам милна сестра,
нимам рожба, немам млада булка.
Я се заклех у вранята коня,
дружина ми клетва не веруя,
врана коня кучешка нахрана... 30
Я се заклех у острата сабля,
дружина ми клетва не веруя,
остра сабля студено железо...
Я се заклех у стара ми майкя,
дружина си с мене шега биха: 35
"Това ли е, Марко, люта клетва,
стара макя вече гроб станала!"
Я си бръкнах у свилени джепове,
та извадих две шепи жълтици,
та си платих чаша стъкленица. 40
Та затова, моя стара мале,
ка ме роди, оти не породи,
я братенце, я мило сестренце?
Тогай рече майка Ефросия:
- Леле, сино, Марко, добър юнак, 45
не си, сино, единко на майкя,
ви бехте дур четири рожби,
първа рожба дели Андреяша,
втора рожба убава Шеина,
трета рожба млада Ангелина, 50
и четвърти тизе, сино, Марко.
И тува се на турци не свиде,
та малени ги турци заробиха,
заробиха, далек откараха,
а ти малък, та те оставиха. 55
Тогай рече Марко добър юнак:
- Леле, мале, леле, стара мале,
я омеси две бели погачи,
я че точим две златни здравица,
па че ходим от града на града, 60
да намерим я брата, я сестра.
