Марко и Груйо на сватбата на Димо Черногорче
Тръгнал ми йе Димо Черногорец
да си дири либе спроти него,
та йе одил тъкмо три години,
не намери либе спроти него,
нито мома, нито пък вдовица;
та премина през Бялото море,
та йотиде в Бялонемска земя,
тамо видя кула висока,
вов кулата гиздава Мария,
тя грееше като ясно слънце.
Йотговаря Димо Черногорче:
- Ей та тебе, бялонемска моме!
Ще та искам, ще ли да ме земеш.
да та вода вов Блъгарска земя,
та със тебе фалба да са фала.
Йотговори гиздава Мария:
- Ей та тебе, блъгарско юначе!
Имам майка, що ма йе родила,
имам баща, що ма йе отгледал,
та йот тях ще дума да излезе -
ако ма дадат, и аз ще та зема,
заведи ма в Блъгарската земя,
та със мене фалба да са фалиш.
А що беше Димо Черногорче,
той я иска от майка и от баща,
той я иска, и дале му са я.
А що беше гиздава Мария,
тя си влезе вов нова градинка,
та набрала от сякакво цвете,
та ювила таз китка шарена,
затикна я Димо на челото.
Димо конче стяга, дома си йотвожда,
изпраща го гиздава Мария,
па на Димо тихом йотговаря:
- Ей та тебе, Димо, пръво либе!
Кога додеш мене да си зимаш,
да калесаш много силна сватба
и да имаш юнак покрай тебе,
че тук има най-йотбор юнаци,
ще та върнат, мене теб не дават.
А що беше Димо Черногорче,
той премина през Бялото море,
та йотиде у града Цетина,
та йотиде на бащини двори,
та калеса шест иляди души,
шест иляди души, тая силна сватба,
та ги черпи на бащини двори,
ем ги черпи, дребни слъзи рони;
съгледа го милата му майка,
па на Димо милно йотговаря:
- Ей та тебе, Димо, мили сине!
Защо плачеш, Димо, мили сине,
дали, мама, пари не щат да ти стигнат,
или, мама, вино не ще да ти стигне?
Йотговори Димо Черногорче:
- Ей та тебе, мамо, стара мале!
Пари имам до живот да арча,
вино имам пет сватби да стора;
азе плача, сватба ми йе малко,
малко ми са, мамо, шест иляди.
Йотговори милата му майка:
- Ей та тебе, Димо, мили сине!
Не грижи са, Димо, мили сине,
я преклекни на дясно коляно,
та напиши йедна бяла книга,
напиши я с кръваво мастило,
запрати я вов Прилепа града,
та калесай Марко блъгарина,
калесай го девер до невяста,
и той да калеса шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда;
па идете, мама, в Бялонемска земя,
ще земете гиздава Мария.
Возрадва са Димо Черногорче,
па приклекна на дясно коляно,
та написа йедна бяла книга,
написа я с кръваво мастило,
запрати я вов Прилепа града,
та калеса Марко блъгарина.
Марко книга чете, дребни слъзи рони,
съгледа го милият му баща,
па на Марко тихом йотговаря:
- Ей та тебе, Марко, мили сине,
че йоткак си ти, синко, порасал,
аз не сам та видял слъзи да проливаш,
сега книга четеш, дребни слъзи рониш!
Йотговори Марко блъгарина:
- Ей та тебе, мой стари бащице -
калесва ма Димо Черногорче,
калесва ма девер до невяста,
та да идем вов Немската земя,
да си земем гиздава Мария;
той калесал шест иляди души,
и аз да калесам шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда,
та да идем вов Немската земя,
да си земем гиздава Мария;
жив ще д' ида, тато, а не ще да дода,
в чужда земя кости ще йостава,
че там има най-йотбор юнаци.
Йотговори милият му баща:
- Ей та тебе, Марко, мили сине!
Не грижи са, Марко, мили сине,
но йот мене, синко, прошка земи,
че кога си, сине, от мен прошка земеш,
де си одил, назад си са връщал,
и сега ще д'идеш вов Немската земя,
кахърен ще д'идеш, весел ще додеш;
ти калесай, сине, чичо си Богдана,
и калесай хайдук Дебел Новко,
и калесай Сеймен Дръдалия,
дето йерчи коня битювия,
и калесай Ралич Белдунавски,
и калесай Левак добар юнак,
и калесай Груйо мало дете,
и калесай шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда,
па идете, сине, вов Немската земя,
ще земете гиздава Мария.
Возрадва са Марко блъгарина,
возрадва са от бащина поука,
та от баща прошка юзе,
па си стана Марко блъгарина,
та калеса чичо си Богдана,
и калеса хайдук Дебел Новко,
и калеса Сеймен Дръдалия,
и калеса Ралич Белдунавски,
и калеса Левак добар юнак,
и калеса Груйо мало дете,
и калеса шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда;
поведе ги Марко блъгарина,
поведе ги като овчар овце,
заведе ги край Цетина града,
не ги воведе вов Цетина града,
че щат много золум да направат,
но ги запря вов росното ливаде,
па на Груйо Марко тихом йотговаря;
- Ей та тебе, Груйо мало дете!
Я престегни коня патонога,
па да идеш на Димови двори,
да поздравиш Димо Черногорче,
да поздравиш от Марко блъгарина,
че йе Марко стигнал вов росно ливаде
и със него шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда;
да изкара девет бъчви вино
и десет със върла ракия,
да изкара девет крави печени
и да изкара девет овна пръжени,
и да изкара девет фурни кисел ляб,
и йоще девет пресен ляб,
та от кон по чаша да пинем
и от кон по мезе да земем.
Като зачу Груйо мало дете,
като зачу, що му Марко рече,
той престегна коня петонога,
та йотиде на Димови двори,
та поздрави Димо Черногорче,
поздрави го от Марко блъгарина,
а що беше Димо Черногорче,
той изнесе девет бъчви вино
и десета със върла ракия,
и изнесе девет крави печени,
и йоще девет овна пръжени,
и изнесе девет фурни кисел ляб
и йоще девет със пресен ляб,
па ги свали от добрите коне,
та ги пои три дни и три нощи.
Па изкара Димо Черногорче,
па изкара шест иляди души,
шест иляди души,
тая силна сватба,
та са сбрале дванайсет иляди.
Поведе ги Марко блъгарина,
поведе ги като овчар овце.
Преминале през Бялото море,
га йотишле вов Немската земя,
зачерняло са това немско поле.
Виделе ги немските юнаци,
тия слели от висока кула,
закличили момините порти.
Като стигна блъгарската сватба,
потропале, порти закличени,
че извика Марко блъгарина:
- Ей та тебе, Груйо мало дете!
Я разиграй коня петонога,
та прескочи момини дуваре,
да са найдеш на момини двори,
та йоткличи момините порти,
да си влезе блъгарската сватба.
Разигра си Груйо мало дете,
разигра си коня петонога
и захапа сабля вов устата,
та прескочи момини дуваре,
та са найде на момини двори,
виделе го немските юнаци,
побегнале в конските йоборе,
подириле сяно да са скрият,
то немало сяно да са скрият,
та са скриле в конските фушкии.
Че йотвори Груйо момините порти,
че си влезе блъгарската сватба,
изкачи са Марко кули до вратата,
че потропа Марко на кула вратата,
де седеше гиздава Мария,
потропал йе, тия закличени,
че извика Марко блъгарина:
- Ей та тебе, чичо Богдане!
Я извади тежка боздугана,
да потрошиш на кула вратата,
да са кача на висока кула,
да си фана гиздава Мария.
Той йотиде чичо му Богдан,
та са качи кули до вратата,
па измъкна тежка боздугана,
та потроши на кула вратата.
Изкачи са Марко блъгарина,
изкачи са на висока кула,
па си фана гиздава Мария,
та я свали от висока кула,
подаде я на Димо на коня,
па на Димо тихом йотговаря:
- Ей та тебе, Димо Черногорче!
Скоро са връщай с тая силна сватба
и йотведи гиздава Мария,
та па скоро море да минете.
А що беше Димо Черногорче,
той си юзе гиздава Мария,
та я тури под лява мишница,
па са върна с тая силна сватба,
ни поени, ни па надарени.
Марко йоста по-надире,
малко по-надире с деверова орда,
с деверова орда, шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне.
Ка връвяха низ равното поле,
йобърна са Марко нанадире,
зачерняло са сичко немско поле, -
зачерняло са с тая силна войскя,
да си гонат блъгарската сватба,
да си върнат гиздава Мария.
Като видя Марко тая силна войскя,
разтресе го треска тригодишна,
па си сповни Марко бащина поука,
че си викна Марко блъгарина:
- Скоро бягай, Димо Черногорче!
По-скоро море да преминеш,
да йотнесеш гиздава Мария!
Пак извика Марко блъгарина:
- Я са връщай, чичо Богдане.
и са връщай, хайдук Дебел Новко,
и са връщай, Сеймен Дръдалия,
и са връщай, Ралич Белдунавски,
и са връщай, Левак добар юнак,
и са връщай, Груйо мало дете,
и връщайте са, шест иляди души,
шест иляди души се с юнашки коне,
се с юнашки коне, деверова орда;
разиграйте юнашките коне,
измъкнете юнашките сабли
и развийте зелени байряци,
зелени байряци, кръстати мъздраци,
че юнашки тука ще са бием,
че ще в чужда земя кости да йоставим!
Върнале са най-йотбор юнаци,
разиграле юнашките коне,
измъкнале техни йостри сабли
и развиле зелени байряци,
зелени байряци, кръстати мъздраци.
та срещнале немските юнаци,
гониле ги до висока кула,
дорде сватба през море премина.
Върнале са най-йотбор юнаци,
качиле са вов тънка гемия,
застигнале тая силна сватба,
га йотишле вов Цетина града,
вов Цетина града и Димови двори,
тя излезе Димовата майка,
та срещнала тая силна сватба,
та ги черпи вино и ракия,
дарява ги, кому що прилича;
Марко дари сабля до земята.
йобкована с безцени камъне.
