Марко и Беле от Костуре
Шета Марко по равни друмове,
та си язди Шарца добра коня.
Бърза го е дремка одремала,
малко дремка, а сънище дълго,
та се своди коню до рамена,
та му падна калпак самурлия,
та подплаши Шарца добра коня,
та Марко го люто проклинаше:
- Шарца коню, цета да те яда,
зобил съм те зоба и шеница,
поил цъм те вода руйно вино,
а сега ме от сънок разбуди!
Сън сънуйе Марко добър юнак,
гаста го е мъгла притиснала,
из мъглата ситна роса роси,
дал е на зло или на добро.
Таман Марко със коня сборева,
насреща му старец белобрадец,
а Марко го на шега питуйе:
- Таком Бога, старец белобрадец,
оде идеш, накъде че идеш?
Я он си му потио говори:
- Таком Бога, непознат юначе,
во ден минах през Косово поле,
какво чудо у Прилеп станало?
Ограбени Марковите двори,
ограби ги Беле от Костура,
сички блага Беле му открало,
откара му два дора ранени,
два ранени и два неранени.
Откара му два сокла шарени,
два шарени и два нешарени.
Първо любне за любне отведе,
а слугини за верни робини,
стара майкя на двор оставиа,
стари кости със коне сгазиа.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Леле, деде, старец белобрадец,
я сам Марко от Прилепа града,
моите са двори ограбени.
Научи ме, дедо нареди ме,
що да правим и какво да сторим?
- Таком Бога, Марко Прилепчанин,
я не можа тебе да научам,
моли Бога он да те научи.
Он си дойде дома на дворове,
що да види Марко, що да чуе -
стара макя полумъртва лежи,
на Маркоте потио говори:
- Леле, сино, млади Крали Марко,
каде одиш, че си не доодиш?
Оплени те Беле от Костура,
сички блага Беле ти откара,
откара ти два дора ранени,
два ранени и два неранени.
Откара ти два сокла шарени,
два шарени и два нешарени.
Първо любне за любне отведе,
а слугини за верни робини,
стара майкя на двори остави,
стари кости със коне сгазиа.
Проговори Марко добър юнак:
- Леле, мале, стара Евросия,
научи ме, мале, нареди ме!
А макя му потио говори:
- Леле, сино, Марко Прилепчанин,
и това ли, сино, да те уча?
Я си ойди на бели манастир,
не бричи се три месеца време,
не бричи се, сино, не стрижи се,
та покарай коси до рамена,
и юкарай брада до пояса,
та соблечи рухо господарско,
та облечи рухо калугерско,
па си иди на Костура града
да си просиш божа милостина,
та ще видиш твоето семейство.
Послуша я Марко добър юнак,
та си ойди на бели манастир,
та си сиде три месеца време,
не се бричи Марко, не се стриже,
та юкара коси до рамена,
та юкарал брада до пояса,
па саблече рухо господарско,
та олече рухо калугерско,
та си ойде у Костура града.
Кога ойде на Белеви двори,
излезнал е Беле от Костура,
На Маркоте потио говори:
- Таком Бога, отче калугере,
оде караш Марковата коня?
А Марко му потио говори:
- Бог да прости Маркоте юнака,
он погина у арапска войска,
я му коня за опело земах,
за душица свещи да му палим,
литургия Марка да споменам.
Тогай рече Беле от Костура:
- Таком Бога, отче калугере,
имаш ли си книга вангелия,
да ни венчаш с Елена невеста?
Проговори Марко, добър юнак:
- Таком Бога, Беле чорбаджио,
я си имам книга вангелия,
я сам венчал дор девет невести,
и вие сте с Елена десети.
Проговори Беле от Костура:
- Влезни, отче у моите двори,
и увези Марковата коня!
Улезнали у негови двори,
и уведе Марковата коня.
Сретнала го Елена невеста,
зафанала Шарца добра коня,
уведе го у ладни яъри,
слъзи рони, със коня сборева:
- Шарца коню, наше мило добро,
каде дена Марко чорбаджия?
Та го вишли Марковите слуги,
Слъзи ронят, със коня сбореват:
- Шарца коню, наше мило добро,
каде дена Марко чорбаджия?
Марко седи у чесни трапези,
та си пие вино троегодско,
проговори Беле от Костура:
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси чаша ведреница,
що я плених у Маркови двори,
да черпиме отче калугеро!
Слушала го Елена невеста,
та изнела чша ведреница.
Сите гости от чаша пинали,
не можеа чаша да напиа,
ка я зема отче калугеро,
он чаша половин изпило.
Па я дали Марковото дете,
оно чаша до края изпило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог уби те, Марково копеле,
и тува ли сила че покайеш?
Проговори Беле от Костура:
- Ой те тебе, Елено невесто,
я изнеси Марковата сабя,
що я плених от Марковите двори,
ега може сабя да изтегли,
ръждясала във златни кабури!
Слушала го Елена невеста,
та изнела Марковата сабя.
Сите гости сабля потеглиа,
не можеа сабля да изтеглят,
ка я зема отче калугеро,
он сабя половин изтеглил.
Па я дали Марковото дете,
оно сабля докрай изтеглило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог убил те, Марково копиле,
и тува ли сила че покажеш?
А Марко му потио говори:
- Таком Бога Беле от Костура,
я ми дайте Марковата сабля,
да затръгнем Марковата сабля,
нещо се е сабля заабила,
каде мааш, да се не усрамиш.
Ем, рекъл, Беле от Костура,
да честитим твойта млада булка.
И си зема сабля у десница,
еднаж мана Марко добър юнак,
та отсече Беле руса глава,
и си зема Елена невеста
и си зема свое мажко дете,
и си ойде Марко на дворове.
