Марко Кралевич освобождава
три синджира роби - II
Рано рани Марко Кралевики,
рано рани у Свете недели
да си де у горе зелене —
горе има вода студена —
да омие свое бело лице, 5
да напои коня Шараяна,
па че иде църкве Раванице
да се изповеда и да се пречести.
Кад изиде у горе зелене,
та си найде тую ладну воду, 10
та си оми свое бело лице,
и напои коня Шараяна.
Кат погледа у гору зелену,
гора си е млого повенула,
и па Марко потио говори: 15
—Пуста горо,
защо си млого рано повенула?
Дали ми те жежки ветри ударише?
Или ми те люте слане опърлише?
Сама гора потио говори: 20
—Чуйеш нама, Марко Кралевики,
ни су нама жежки ветри ударили,
ни су нама люте слане опърлиле,
нъло сме си од жал повенуле.
Ете иде Църна арапина, 25
те си кара три синджира робйе:
еден синдир се девойке,
се девойке пот пърстен дадени;
други синджир се невести,
се невести под беле мараме; 30
треки синджир се момчета,
се момчета девойке изтъкмиле.
За това сме од жал повенуле.
Ни би млого, ни би малко,
ете стиже Църна арапина 35
и си кара тия лепи робйе.
Напрет иду гиздаве девойке,
у девойке танъц води,
танъц води Тодора девойка.
Од далеко Марка съгледала 40
и па Марку говореше:
—Леле брале, Марку Кралевики,
да еля се добро заборавля?
Да знаеш ли, ка беше малечек,
ти имаше тея люте ране, 45
че те твоя майка доносеше
(донесеше) код моюту майку,
та сам тебе рани засаляла.
Моли, брале, Църну арапину,
ега можеш мене да измолиш. 50
Кад си стаде Марко Църна арапина,
те га стаде Марко замолити:
—Тако т’ Бога, Църна арипина,
да опушиш Тодору девойку,
да кю тебе благо, колико ти драго! 55
А арап му потио говори:
—Айде, айде, Марко копилане,
и за тебе има една алка,
чю те турим танъц да ми водиш!
Тува се е Марко уядило, 60
али се е више расърдило.
Те говори Шари влашки язик:
—Давран, Шаро, мойе мило добро,
да погубим Църну арапину!
Расърди се Шара добар коняк, 65
те си вати, скача добар коняк
на яму и на таму.
Ка извади Марку остру саблю,
па замаши колико си може,
пресечи си Църну арапину. 70
Па си узе из арапа ключи,
че си пуща тия лепи робйе,
ем ги пуща, по дукат даруе,
и овака им потио говори:
— Да идете сваки свойем куке! 75
А Тодору са шаку дарувал.
Па се диже, та отиде,
та отиде църквем Раванице,
да се исповеда, причас да си узме.
Извика си църна иегумена: 80
—Ела да ме изповедаш
и причас да ми дадеш,
каква сам си погрешка направил,
тебе да ти кажем!
Кад му стаде Марку казувати, 85
и га стаде йегумена талкувати,
па говори църни йегуменин:
—Тако т’ Бога, Марко Кралевики,
я не могу тебе исповедати,
да ти си се сам исповедал, 90
нъло ела причас да си узмеш!
И Марко йе у църкви уишъл,
та се юнак пречастил.
Записао:
Певач: Маноилъ Кировъ
Записано у с. Врабча, 29. IV. 1888.
