Марко Кралевичи и Арапка девойка
Марко гради девет кадевлъци,
кални друми - каменни калдарме
и по друми - чешми солиндаре,
и у гора - бели манастире,
по зли реки - мости камерлии, 5
а по полье - църкви равании.
Поита го Марковата майкя:
- Ей фала ти, Марко мили синко,
защо градиш девет кадевлъци,
кални друми - каменни калдарме, 10
и по друми - чешми солиндаре,
и у гора - бели манастире,
по зли реки - мости камерлии,
а по полье - църкви равании?
Дал ги градиш башчо за старости, 15
ил ги градиш мене за грехове,
ил ги градиш тебе за юнашство?
А Марко й тогай отказуйе:
- Ей фала ти, моя стара мале,
да знаеш ли, мале, да памтиш ли, 20
ка се прочу у Арапска земя,
ка се прочу коня Шестокрила?
Све юнаци, мале, запознаа,
че там има коня Шестокрила;
нема никой юнак да се найме, 25
да изведе коня Шестокрила,
да изведе низ Арапска земя.
Я се наех, моя стара мале,
я отидох у Арапска земя.
Като отидох у Арапска земя, 30
видоха ме Арапски юнаци;
сабрали се арапски момчета,
фанаа ме арапски момчета,
метаа ме като бели камик,
фърляа ме като вакло агне, 35
фърлиа ме у тевни тевници,
туриа ме у тежки турмуци,
та съм лежал девет годин дена,
сал ме чува Арапка девойкя.
Я не знаех, моя стара мале, 40
я не знаех кога зиме дойде,
нъ пък знаем кога лето дойде.
Само знаем кога зиме дойде -
събират се арапски момчета,
та се бият със бели снегове; 45
той се бие край църни тевници,
та улази снего у тевници,
тогай знаем, че е зиме дошло,
и па знаем кога лето дойде,
кога бъде на ден на Гергьовден, 50
събират се арапски девойки,
та си берат това жълто цвеке,
та минуя покрай край тевница,
та мерише цвеке у тевница,
тогай знаем, че е лето дошло. 55
Кога бъде на турска байряма,
сички турци у джамия ошли,
сал остала Арапка девойкя;
ете иде Арапка девойкя,
ете иде у църни тевници, 60
па на Марко тогай отказуйе:
"Eй фала ти, Марко Кралевичи,
че ли либиш Арапка девойкя,
да донесем ключи от турмуци,
та че пущим Марко из тевници, 65
из тевници, из тежки турмуци?"
А Марко й тогай отказуйе:
"Ей фала ти, Арапко девойкьо,
да доведеш коня Шестокрила,
я чем тебе млада да залибим." 70
Ка се врати Арапка девойкя,
ка се врати надзад на трагове,
па доведе коня Шестокрила
и доведе коньовата майкя,
три пъти е по-бърза от коня, 75
и донесе ключи от турмуци,
от турмуци, от тевни тевници,
та отклопи край църни тевници
и упущи Марко низ турмуци.
Ка излезна Марко низ тевници, 80
до пояс го коси загърнали,
че е лежал девет годин дена,
тежко-горко юнашство у него,
що е лежал девет годин време.
Превеза си коси през рамена, 85
ка се качи коню на рамена,
а Арапка - конювата майкя;
побегнали низ Арапска земя,
бегали са три дни и три нощи.
Марко се е вода зажадило, 90
на Арапка тогай казуваше:
"Ей фала ти, Арапко девойкьо,
нещо ми се водица препило,
дека има вода за пиене?"
"Хайде, хайде, Марко Кралевичи, 95
по там има три студени кладенци,
че слезнеме кои да опчина
че пиеме студена водица."
Ка отидоа на студени кладенци,
слезнали са от добрите коне, 100
слезнали са кони да опчина
и да пия студена водица.
Наведе се Марко Кралевичи,
наведе се вода извади,
зара му се даде у водата, 105
свитна лице като ясно сълнце,
па е Марко, па е дели Марко,
па е Марко, па е Кралевичи,
че е лежал девет годин време,
девет годин у тевни тевници, 110
у тевници, у тежки турмуци.
Наведе се Арапка девойкя,
наведе се вода да извади,
свитна лице като биволица.
Подзвери се Марко Кралевичи 115
за какво че Арапка да води.
Тогай се е Марко сам проклело
за какво че това да се води;
търгна Марко сабля на маскара,
отсече й глава на истина. 120
И тогай си й писмо писал
и допрати нему стара майкя:
"Виж ли, мале, моя стара мале,
защо градим църкви равании?
Аз ги града, моя стара мале, 125
че съм грешил, мале, с моя служба,
че ме чува Арапка девойкя,
че ме чува девет годин време,
та ме чува у тевни тевници;
дойде време либе да ми бъде, 130
не стах каил либе да ми бъде,
погубих я на студни кладенци.
Тизе това, мале, да ми простиш
че защо съм язека прегрешил!"
