Марко Кралевина и Милош Кеседжия
(Марко освобождава три синджира роби)
Седнали съ три юначни маки:
Една си е Марковата макя,
А друга е Милошева макя,
Трекята е Дойчинова макя.
Па си пият това руйно вино. 5
Слуга им е Марко Кральевина.
Три дни стои, та им вино служи.
Заборави Марко добра коня,
Заборави вода да го пои.
Настанал е четврътио дена — 10
Досети се Марко Кралевина,
Че не поил коня три дни вода.
Па уле на у ладни яъре,
Изведе го, вода да го пои,
Заведе го на белио Дунаф. 15
Конь не гледа водица да пие,
Ено гледа преко бели Дунаф
И загази вода до колене.
А Марко си на коня говори:
„Фала, коню, фала, Шареяно! 20
Дали си се мене расръдило,
Че не съм те три дни вода поил?”
И не съм те руйно вино поил?“
А коня си на Марко прбдума:
„Я не съм се тебе расръдило, 25
Че ме не си три дни вода поил
И ме не си руйно вино поил,
Ено съм се тебе расръдйло,
Че те лъже Милошбва макя,
Че те лъже, диван да ю стоиш. 30
Три дни стоиш, та ю вино служиш,
Милош юнак са Влашка зароби,
Та си кара три иляди войска
И си кара три синджире робье;
Един синджир се млади девоки, 35
А другио — се млади момчета,
А трекио — се млади невести!
А Марко му тио проговори:
„Фала, коню, фяла, Шареяно!
Че ли минеш през белио Дунаф, 40
Че ли минеш, мене да пренесеш —
Да трепнеме Милош Кеседжиа?“
А коня си на Марко продума:
„Че минеме, Марко Кралевино,
Ала си се назаде повръни, 45
Заседли ме, Марко, зауздиме,
Па че предем[1] през белйо Дунаф,
У водата нема да се топнем.“
Повръна го Марко Кральбвина,
Та му тури седло сребранлиа, 50
Па го стегна дванаесе колане,
Тринаесе ибришим тканица[2].
Па тури узда звездалиа,
Па закачи сабля мегданлиа.
Па се Марко на коня окачи. 55
Като фръкнъ коня Шареяна,
Пренесе го през белио Дунаф.
Па си срешна Милош Кеседжиа
Па на Милош тио проговори:
„Фала тебе, Милош Кеседжио! 60
Я опущи гиздави девоки,
(Че у них е мое пръвно либе).
А Милош му тио проговори:
„Назат, назат, непознан гидио,
Че я имам една празна алка, 65
Доде не съм и тебе уловил,
Да те турим у млади момчета.“
Марко стегна коня Шареяна,
Разигра го по Влашката земя,
Та погази три иляди войска: 70
Една илят под нозе нагази,
Друга илят пот калъчка тури,
Трекя илят у Дунаф накара,
Сал остана Милош Кеседжиа,
Останаа три синджире робье. 75
Слезна Милош од добрата коня,
Слезна Марко от конь Шареяна.
Фанаа се борба да се бора,
Фанаа се у юначки руке,
Фанаа се, клетва се заклеа 80
Да немая потайно оружие.
Бориа се, що са се борили,
Бориа се тамън три саати.
Три лахти съ земни ископали,
Пот Марко се пеньи покапали, 85
А Милош е сал роса избило.
Од Марко са кръви прокапали,
А от Милош пеня попадала.
Потсвои[3] го Милош Кеседжия,
Та го тури пот свои колена. 90
Провикна се вила самовила,
Провикна се оди[4] видро небо:
„Фала, Марко, фала, побратиме!
Защо ти е потаино оружие,
Що го носиш у левата чизма, 95
Като сега од Милош загина?“
Дочуль я е Марко Кральевина,
Та си бръкнъ у лбвата чизма,
Та извади това мало ножле,
Та си Милуш усръце убоде. 100
Одврънъ се Милош Кеседжия,
Та се дигнъ Марко Кральевина,
Та си распра Милошево сръце,
На сръце му две, три сръчетия:
Едно сръце борба преборило, 105
Двекьо сръце борба заборило,
А трекьото още и не чуло.
Па опущи три синджире робе.
Засвира млади момчетиа,
Запеяа моми и невести: 110
Да живее Марко Кралъевина!
Сега нема Милош Кеседжиа.
Баба Иванка Кръстева Якова, с. Брезье.
