Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по полье падна;
етърви се стреде двори бера,
та се реда ред на вода д'ида;
една каже: я от сутро идох;
друга каже: я на пладне идох.
трекя каже: я икинди идох -
ред е дошло Маргиде девойке,
ред е дошло на вода да иде.
Она нече на вода да иде,
нело праща нойна стара макя:
- Иди, мале, мене ред на вода,
я не смеем на вода да идем;
тамо седи Арапин войвода,
тамо седи та менека чека!
Послуша а пойна стара макя,
та си ойде на редом за вода.
Кога ойде на студен кладенец,
там затече Ойрадин делиа.
Уплаши се нойна стара макя
уплаши се макя засрами се,
не рече му макя: - Бог помага,
нел му рече макя: - Добър вечер.
- Добър вечер, Ойрадин делио!
А он си у по-тио говори:
- Дай бог добро Маргидина мале!
Да камо ти Маргида девойкя?
Що не дойде на студена вода?
Макя си му по-тио говори:
- Таком бога, Ойрадин делио;
снощи ми е Маргя починала,
от сутра я бракя закопаа;
та а нема на вода да дойде: -
Проговори Ойрадин делиа:
- Мучи, мучи, Маргидина мале;
мучи, мучи, това не издумуй;
са нощ ми е Маргида девойкя,
са нощ ми е на ръка легала;
вече ми е ръка отърпнала
от нойната корава лесица!
Засрами се Маргидина макя,
та си ойде дома, на дворове.
