Чума биет Босно Сараео;
на ден ходят по иляда мина,
и пак ми се града не познаат.
Кога умре еден син у майка,
тога ми се града ужаляло!
Ката дена майка на гроб одит;
ката дена: - Синко, добро утро!
Ката вечер: - Синко, добор вечер!
И ми кълнит църнана панукла.
- Или ти йе харно, синко, плоча от карагрош?
Или ти йе харно, синко, земьена постеля?
Или ти йе харно, синко, камен под зглаве?
- Харно ми йе, майко, как по-харно!
Едно нешчо, майко, лошо ми йе,
от твоите, майко, дробни солдзи!
Не кълни я, майко, църнана панукла;
тук кълни го, майко, Имера бербера;
зашч ме бричи, майко, рано во неделя,
свила ми се, майко, люта змия;
во перчинот ми, майко, гнездо праит;
от лицето ми, майко, месо ядит;
од очите ми, майко, вода пиет!
Ти се молям, майко, църно да не носиш;
ти се молям, майко, много да не плачиш;
ти се молям, майко, непрано да не носиш!
