Летале, шчо ми летале
до двана сиви голоба,
сред море се застояле
на Котовата гемия:
- Гемиджи, Кото, гемиджи!
Ке фатат луни, фуртуни,
гемия ке т' се превратит!
- Голоби, сиви голоби!
Гемия не се преврашчат;
гемия ми йе бакърна,
платната ми се мушама,
мачките ми се олово,
синджири ми се железни.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.49
