Долетале ми се до двана сиви голоби.
Летале шчо ми летале
от Света гора манастир;
та шчо ми тие ладнале
широко море, глобоко
на Котовата гемия.
Сиви голоби сборвеет:
- Гемиджи, Кото, гемиджи,
силен ке ветер повеит,
луни, фуртуни ке фатат,
гемия ке т' се превратит!
Кото гемиджи им велит:
- Слушайте, сиви голоби;
ако ми ветер повеит,
луни, фуртуни ми фатат,
гемия ми йе бакърна,
диредзи й се железни,
синджири й се сребрени,
платната й се мушама!
Како ми голоби рекле,
така ми ветер повеа,
луни, фуртуни фатиа.
Голоби ми се кренале,
Света си гора отишле
на най-големиот манастир.
Не ми се биле голоби,
туку ми биле ангели
от Вишни Бога пратени!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.42-43
