Янка мома и брат й войник

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Янка мома и брат й войник

Янко, моме Янко,
мила ле, Янко!
Семенье се бера,
семенье, левенье,
та се записуя
на война да ида.
Янка брата има,
и него писая
на война да иде.
Янка жална, тажна,
по гори е ошла;
па по гори шета,
бели пръсти кърши,
дробни сълзи роньи!
Согледа а гора,
па на Янка вели,
вели и говори:
- Янко, моме Янко!
Та защо си плачеш,
защо пръсти кършиш,
защо сълзи роньиш?
А Янка ю вели,
вели и говори:
- Горйце, сестрице!
Та лели ме прашаш,
право че ти кажем,
нечем да те лажем,
та защо си шетам
и защо си плачем,
бели пръсти кършим!
Семенье се бера,
семенье, левенье,
та се записуя
на война да ида.
Едно брате имах,
и него писая
па война да иде!
А гора ю вели,
вели и говори:
- Янко, моме Янко!
Скрий го, Янко, скрий го
у шарени ковчег,
у тънки дарове,
у ситни везове!
Янка а слушала,
та е скрила брата
у шарени ковчег,
у тънки дарове,
у ситни везове.
Ете надойдоя
семенье, левенье.
Зимници удрия,
удрия, разбия,
ковчег ю строшия,
дари разхвърляа,
брата ю найдоа.
Па го откараа,
млад войник да биде.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.286-287