Ой, Янко, Янко, гюзельом Янко!
Имала Янка седмина бракя,
сите седмина ловджии били,
ловджии били, лова ловили.
Не уловили лов, що се лови,
нел уловили момче Сърбинче.
От милости го не погубили,
от убости го Янке пратили.
Тури му Янка да повечера,
посла му Янка мека постилкя,
тури му Янка басма зглавница.
Та си дойдоа Янини бракя,
па са си дошли дома, на двори;
па си венчаа убава Анка,
па си венчаа с момче Сърбинче.
(...)
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.292-293
