Вино пиет Яне Плетикоса,
вино пиет, хем бога ми молит:
- Аль ке дойдит дена Гюргевдена,
шума да листит, гора да оличит,
да отберам триесет юнаци,
сите да се кой къде йе юнак!
Како моли Яне Плетикоса,
како моли, така бог му даде:
шума ми листи, планина заличи.
Шчо ми йотбра триесет юнаци
и ми разви зелена байрака,
и отнесе во Томор планина.
Тога велит Яне Плетикоса:
- Аль чуете, триесет юнаци,
сите вийе, шчо сте отбирани!
Кой ке с' наймит юнак над юнака
да пбидите во Малоо Едрене,
да плените Едренски безистен,
да донесите в Томор планина?
Сите ми се в земи опулие,
дур се найде едно лудо дете,
лудо дете, сйрота вдоица.
Ми отиде во Малоо Едрене,
попленило Едренски безистен,
го донесе во Томор планина.
Пак ми велит Яне Плетикоса:
- Аль чуете, трйесет юнаци!
Кой ке с' найдет юнак над юнака
да поидите долу, на друмои,
да плените царевото азно?
Сите ми се в земи опулие,
дур се найде лудото детенце,
лудо дете, посмърче родено.
Шчо ми слезе долу, на друмои,
ми поплена царевото азно,
шчо ми беа до триесет коньи,
и донесе во Томор планина.
Шчо ми дойде дена Митровдена,
шума ми падна, гора ми огърде.
Тога велит Яне Плетикоса:
- Хайде вийе, трйесет юнаци,
да делиме кярот, шчо сме стекле!
Си делиа кярот, шчо си стекле.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.114-115
