Яна и Неда

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Яна и Неда

Яна и Неда хоро береа
во санджакои рамни ливаге,
Яна носеше сая до земя,
Неда носеше сребро до пояс.
Тука помина войска цареа,
сите се Яне изпоклониле,
а Неде не се ни опулиле.
Яна ми дойде дома с пейенье,
Неда ми дойде дома с плаченье.
Тога йе велит нейзе майка йе:
- Хай гиди, Недо, ти мила керко!
Яна си дойде се со пейенье,
а ти ми дойде се со плаченье!
- Хай гиди, майко, ти мила майко!
А яз и Яна хоро берефме
на санджакои рамни ливаге,
Яна носеше сая до земя,
а яз си носеф сребро до допояс.
Тука помина войска цареа,
сите йе Яне поклон сторие,
а мене баре не м' опулие!
- Хай гиди, Недо, ти мила керко!
Яна си имат та мили братя,
милине братя с войска цареа,
а ти ми немаш ни едно брате!
- Хай гиди, майко, ти мила майко!
Хай да исечиме сребро до пояс,
да си купиме родено брате!
- Хай гиди, керко, ти мила керко!
Не йе купено, како родено!

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Бърчево, Прекудрим-Стружко - Македония.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.320-321