Яна мама надалеку дава,
Яна нейке надалек да иде,
Яна сака близу, комшиите,
комшиите, за млад Стояна.
Изговарат Янините бракя:
- Иди, Яно, дек те мама дава,
тизека си от голема рода,
тизе имаш деветина бракя;
често ке ти на госье доогят -
неделята - двуйца до труйца,
и месецо - петина, шестина;
годината - сите деветина.
Та па Яна каиль си паднала,
токмиле я ногу надалеку.
Па си дошле китени сватове,
па вземале младата невеста.
Поминале низ гора зелена,
на пато им Мурад кеседжия,
на сватове веле и говоре:
- Ей виека, китени сватове!
Сите виека си поминете,
на менека - младата невеста!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.285-286
