- Леле, Юве, моме Юве,
гиди църна калугерко!
Не оди ли, не шета ли,
не найде ли нигде вода,
да измиеш бело лице,
бело лице от праове,
църни очи от плачове?
- Синокь ойдо, дружки, на чешмата,
на чешмата самовилска;
тамо найдо две невести,
две невести самовили,
дека банят мъжки деца.
На мене ми говореа:
"Айде, Юве мори, сос нас иди,
сос нас иди, наша биди -
да ни носеш алатите,
да ни гледаш мъжки деца!"
"Е, виека, две невести,
две невести самовили!
Почекайте още малко,
да помине ден Великден, .
по Великден, ден Гюргьовден,
тогай вие да дойдите!"
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.6
