Се похвалил рам босильок от градината:
"Аль ме чуеш, бела пчейнцо, от рамно поле!
Хайде, яз сум си от-тебе много по-арно -
без мене се бистра вода, лели, не кръстит?"
Шчо ми дочу бела пчейнца от рамно поле:
"Аль ме чуеш, рам босильок, от градината?
Яз от-тебе лели сум си много по-кадра?
Хай, без мене литургиа, лели, н'излевит?
И без мене лепа трапеза не ми се ставят?"
Шчо си дочу бела лоза долу от лозйе;
"Аль ме чуеш, бела пчейнцо, от рамно поле?
Яз от-тебе лели сум си много по-кадро?
Хай, без мене чест и причесно лели н'излегвит?
И без мене лепа се софра, лели, не ставят?"
Шчо й дочу жолтата пчела от димна гора:
"Аль ме чуеш, белана лозо, долу от лозйе?
Яз от-тебе лели сум си бельки по-кадро?
Хай, без мене се в лепа църква, лели, не влегвит
и без мене се в лепа църква, лели, не гледат?"
Тогай ми чуло лепийон темян дур от далеку:
"Аль ме чуеш, ти, жолта пчело, от димна гора?
Яз от-тебе лели сум си бельки по-кадро?
И без мене се в лепа църква, лели, не влегвит!"
Та шчо й дочу църн калугер от кьелиата:
"Аль ме мене сите чуйте, шчо се карате?
А яз от вас лели сум си много по-кадро?
И без мене в лепа се църква, лели, не влегвит?
И без мене лепа църква, лели, не личит?"
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.39-40
