Сърмен войска береше,
паун бела Богдано,
от всека майка по сина.
А Богданина майчица
немала сина да прати,
имала девет щерчици,
а Богдана - десета.
Богдана итра гидия,
на майка си говори:
- Мале ле, мила мале ле!
Зарачи, мале, на тате,
кога иде на пазар,
да купи риза сейменска,
да купи чифте пищоле:
и я ша ида во войска
со чичовите синове;
тье не щът ма прокажат,
че има мома во войска.
Седела мома, седела
дори до девет години,
веке й се додьело,
додьело и додьеляло.
Мома си влезна в градина,
откоспала китка трендафель
и викнала, та заплакала:
- Мили мои кошули,
диплени, та не носени;
мили мои дарове,
диплени, та не дарени!
Отдье е дочу царица,
та па на царо говори:
- Царьо ле, царьо честити!
Имаш си мома во войска.
А царьот отговорил:
- Как да я упознайот?
- Мома на цвете лакомо;
дай да ги пуснем в градина,
цветенце да си набере,
дано я упознайоме!
Богдана итра гидия:
сички си по едно откоснат,
и тя си едно откоснала,
на буза го натокнала;
па не могли да я познайот.
- Мома у коприна лакомо;
дай да ги пуснем в чаршия,
дано я тамо познайоме.
Пуснале ги в чаршия.
Сьеки си браснич побарал,
и Богдана браснич побарала;
па не могли да я познайот.
- Дай да ги пуснем на амам,
дано тамо я познайоме!
Богдана итра гидия:
най-отнапреж влезла во амамот,
се окопала, излезла
царьот коньот хванала;
па не могли да я познайот.
Седела мома, седела
дори до девет години,
веке й се додьело, додьеляло
и при царьот отишла:
- Царьо ле, царьо честити!
Мома съм дошла на войска
со чичовите синове!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.312-313
