Да се провали Суруджан паша,
дето заправи на Тунджа мосто;
деня го правят триста дюльгери,
деня го правят, нощя са сринва.
И отговаряше Суруджан паша:
- Бре, хой ви вази, триста дюльгери,
триста дюльгери, все уста-башии,
ако не направите на Тунджа мосто,
един по един ще ви избеся.
И отговаряше мастор Маноил:
- Хайде да обречем курбан на мосто;
която жена най-рано рани
и за обед да доди, хляб да донесе,
нея ще направим курбан на мосто.
Кой как си отишел, на жена си заръчал,
да не доходя, обед да донася.
Най не казал мастор Маноил.
Рано ранила шехъм Тодорка,
че й отишла обед да носи.
Като я виде мастор Маноил,
като я видя, викна, заплака...
И отговаряше шeхъм Тодорка:
- Бре хой те тебе, мастор Маноиле!
Сичките дялат, дялат и пеят,
ти оти дялаш, дялаш и плачеш?
И отговаряше мастор Маноил:
- Хой ти тебе, шехъм Тодорке,
изтървал съм си венчален пръстен,
венчален пръстен с ялмазен камък,
изтървал съм го доле под мосто;
я сляз мо, я сляз, та си пръстен найди!
Че е слязла шехъм Тодорка,
че е слязла под мосто долу,
че й хвърлили триста дюлгьери,
че й хвърлили триста каменъе,
та си й убили шехъм Тодорка,
че си е заправил на Тунджа мосто.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.13-14
