Градила Струмка Бендер града,
двесте майстори, седумстотин шигърти,
па ошол Стоян майстора
да сака нейнио захмет,
шчо град Бендер градили.
Изговаря Струмка кралица:
- Е, тизека, Стоян майстор,
я не ти плати вашио захмет,
да съградите до девет църкви.
Пак шел да иска техния захмет.
Изговаря Струмка кралица:
- Е, тизека, Стоян майстор,
аз ще ви платя ваший захмет,
да съградите до девет чешми.
Изговаря Стоян майстор:
- Струмке, Струмке, кралице!
Да ни платиш нашият захмет -
ще съградиме до девет чешми.
Пак съградили до девет чешми.
Изговаря Стоян майсторо:
- Струмке, Струмке кралице!
Да ни платиш нашият захмет,
съградихме до девет чешми.
Изговаря Струмка кралица:
- Е, Стояне, Стояне майстор,
ще ви платя вашия захмет,
да ми платите що сте яли и пили.
Изговаря Стоян майстор:
- Е, тизека, Струмке кралице!
Пуст да ти стои Бендер града,
утки да утат у девет църкви,
сухи да стоят до девет чешми.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.283-284
