Свети Гьорги и майка му - 1

Извор: Викизворник


Свети Гьорги и майка му - 1

Свети Гьорги хоро води,
по мегдан го разлюлява,
малки моми разиграва,
невестите разлюлява,
стари хора поболява
Как го виде стара майка,
па на Гьорги отговоре:
- Хай ти тебе, синче Гьорги,
отпусни се от хорото,
па си елай у дома си,
та се качи вране коне,
да походиш по полето,
та разгледай икипето,
зимно жито изгинало,
пролетното не никнало!
Свети Гьорги ка си зачу,
отпусна се от хорото,
отиде си у дома си,
изведе си вране коне,
па се качи свети Гьорги,
та отиде по полето.
Ка го виде рамно поле,
разплака се сухо поле!
Повърна се свети Гьорги
та отиде у дома си
и зароси ситен дъждец,
та израсна зимно жито,
пролетнина изникнала,
свети Гьорги майци каза:
- Не се бой, стара мале;
зимно жито пораснало,
пролетнина изникнала.

Датотека:Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Пазарджик.

Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.44