Забило ми се синоно море,
се заказала силнана ламя;
Ката ден ядит п' една девойка,
ред ми йе дошол за цареа керка,
цареа керка единородна,
цареа керка да ми е ядит!
Ми се собрале свите гражджани
свите граждани по пиргоите,
за да ми видат как ке се ядит,
как ке се ядит цареа керка.
Та ми е дошол свети Гьоргия:
- Хай ти, девойко, цареа керко!
Шчо ми си дошла край сино море?
- Хай гиди, мили свети Гьоргия!
Излегла ми е силнана ламя;
секи ден ядит по една девойка,
ред ми е дошол мене, сирота!
И му говорит и солдзи ронит.
- Малчи, девойко, солдзи не рони!
Е се наведи на скутоите,
цареа керко да ме пдпошчиш;
кога ке дойдит силнана ламя,
тога ти мене да ме разбудиш!
Како ми легнал на скутоите,
така ми заспал свети Гьоргия.
Тога ми тая си го попошчи.
Ми се забило синоно море,
се заказала силнана ламя!
Тога си рече сама со себе:
"Секи ден ядам п' една девойка,
денес к' изедам двене девойки!"
Девойке било страм да го будит,
да го разбудит свети Гьоргия,
тук ми зарони солдзи горешчи,
та му капнаа на негова глава,
му изгореа рудата глава,
на часот той ми се разбуди,
на часот скочи свети Гьоргия:
- Хай ти, девойко, цареа керко!
Ти шчо ми рониш солдзи горешчи?
- Хай гиди, мили свети Гьоргия,
ми се заказа силнана ламя!
Колк' реч ушче, не ми одрекла,
та ето ми я силнана ламя,
колк' се заказала силнана ламя
гой ми я удари со злати мъздрак,
ми изкочиле свите граждани,
муждже да земеет от царатого
от' куртулиса цареа керка.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.28-30
