Се разшетала света Неделя
горе, долу по полето.
Ка йе видое свите ми жита,
ка йе видое просто станае,
просто станае, се поклойнае,
Върб' и топола не му станае;
та ги прекълна света Неделя:
- Цут да ми цуте, род да не роде.
И сам кадиа просто му стана,
просто му стана, му се локлойна.
- Седи, кадио, ти ми не ставай;
я не сом турска кадъна,
тук сом каюрска невеста,
корица хлебец ядена,
топлица вода пиена,
сва нощ на кадеж кадена!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.45-46
