Самовила хоро вила, хоро вила на планина. Свекърва йе викум викат: - Самовило, снао мила! Пушчи хоро, дойди дома 5 от' ти плачит мъжко дете! - А, свекърво, майке мила! Ке ти пушча овца с млеко, да нацицат мъжко дете; ке ти пушча тифка роса, 10 да изкъпит мъжко дете; ке ти пушча тифки ветер, да залелят мъжко дете.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.2
