- Ой, Сакулче, мило внуче!
Твойта грижа ме изяло,
шчо те жени малечкаво;
сега има три години
не отиде на първиче!
- Ой ти, вуйче, мило вуйче!
Не ми бери мойта грижа,
яз ке ода на първиче.
Я подай ми татковата
таткововата остра сабя,
остра сабя димичкия!
Де ми търгна, ой Сакулче,
де ми оди на първиче.
Как отиде, шчо отиде,
как отиде до пол пъто,
де излегли клети турци,
клети турци арнаути
и сакае да му земе,
да му земе невестата,
неговата първа любна.
Де му вели първа любна:
- Ой Сакулче, мой стопане!
Я подай ми твойта руба,
я дай ми йе остра сабя,
остра сабя димичкия!
Как се облече Сакулчева,
Сакулчева първа любна,
как си юзве остра сабя,
остра сабя димичкия,
как си фати клети турци,
клети турци арнаути,
му 'и юзве руси глави,
си 'и кладе на дисаги,
си 'и занесе таткова му,
таткова му мила къшча.
Как йе видое нейни братя,
де 'и звеа 'и кладоя
во шарената одая.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.344
