Руселенка побегнала, преобърната на Русин кехая

Извор: Викизворник
Иди на навигацију Иди на претрагу


Руселенка побегнала, преобърната на Русин кехая

- Русаленко, мала моме!
Плела макя Русаленка,
ситно плела, люто клела:
- Леле щерко, Русаленко!
Не скинала плетеньето,
плетеньето, миеньето;
турци ги го кердосале,
луди, млади невидели,
Русе й се нажалило,
кога било до вечера,
до вечера, по вечера,
си се редум собувая,
собувая да легая,
а Русена се собува,
собува, та преобува.
снаа Русени говори-
- Сестрйце ле, Русаленко!
Защо се, мари, собуваш,
собуваш, та преобуваш?
Да ли мислиш да си бегаш?
А Русена й говори:
- Снао Калинко, Калинко!
Я мучи, това не думай;
че чуе, мама, да плачи;
я нечем, мари, да бегам;
и утре чем рано да раним,
утре ми е ред да месим
за овчарье и за дома.
Та си легнала Калинка.
Русена е побегнала,
на дворове замъркнала,
у Софиа осъмнала
пред пустата берберница;
берберина братимила.
Па на бербера говори:
- Берберине, брат да ми ей;
обричи ми руса коса,
по-малко коса обричи,
повече чамбаз остави;
и ми прекръсти името;
името ми е: Русена,
ти ми го кръсти Русин аа,
Русин аа, Русин кехая,
що си одеше по гори,
та сбира вакли овнове!
И берберин я послуша,
обричи ю руса коса;
по-малко коса обричи.
Повече чамбаз остави;
и го прекръсти името,
името й е Русена,
он й го кръсти Русин аа,
Русин аа, Русин кехая,
що си одеше по гори,
та си сбира вакли овнове.
Та си е бшла Русена
на тие гори зелени,
та набрала вакли овнове,
минало се мало много,
мало много, девет годин,
па си забрала овнове,
си е ошла у селото,
у нойното пусто село.
На стан падна у чича си,
агне пече у баща си.
Влезнала мало градинче,
засвирила, запояла;
не могли да а позная,
дека е мома Русенка,
зачула е Калина,
па на свекърва говори:
- Мале свекърво, свекърва!
Каков си шета кехая
по наша мала градина;
се прилича на Русена!
А свекърва ю говори:
- Снао Калино, Калино!
Това не си е Русена!
Не могли да а позная,
па забегнала Русена
по тие гори зелени.

Murat Sipan vinjeta.jpg



Референце[уреди]

Извор[уреди]

Ярлово, Самоковско.

Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.