Оздоле идат тумба попове,
тумба попове, двесте гякони,
оздоле идат и кавга дигат.
Турчин си кара стара робиня:
гола я кара по студовете,
боса я кара по ледовете,
а гологлава по пековете.
Оставила си мъжко детенце,
оставила си го у църна гора,
у църна гора, мегю два бора:
даж да завали, да го обаня,
шума да падне, да го покрие,
ветер да духне, да го залюля!
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел ІІІ. Песни из политический живот. Книга ІІІ). София, 1891,; стр.62