Пошал Янкула чуждина,
на чуждина чужда земя.
Стори мало, стори много,
мало-много три години.
Се разшета кръз малина,
тамо найде кираджия,
кираджия, песаджия;
да си пиши бела книга,
бела книга, лепо писмо;
да си пушчи до татко му
и до нейна първа любна,
и до нейна мила сина,
и до нейна мила керка.
Сборник от български народни умотворения. Част І. Простонародна българска поезия или български народни песни (Отдел І и ІІ. Самовилски, религиозни и обредни песни. Книга І). София, 1891, 26 + 174 стр.; стр.94
